Постинг
05.05.2007 15:15 -
За гората...
Автор: diati
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4239 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2009 21:34
Прочетен: 4239 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 13.09.2009 21:34
.jpg)
Оня ден Краси ми написа - "работя и чакам да дойде време за гората..." Когато бях дете ходех на Мината. Там баба ми беше медицинска сестра в болницата. Мината си беше едно малко градче, имаше много хора и деца, имаше дори плувен басеин, училище и много блокове. Но на мен най-много ми харесваше гората. Гората, в която по цял ден прекарвахме с децата и играехме на какво ли не. Тичахме из тревата, правехме пътечки, а като се обърнехме вече ги нямаше. Търкаляхме се в тревата и лазехме из храсталаците за диви ягоди и птичи гнезда. Сега, като отида в гората не смея да стъпя в тревата да не ме налази нещо.Чудя се, какво се е променило, нямало ли е тогава кърлежи и змии...помня, че имаше. Имаше и костенурки, които ловяхме из баирите там. Яла съм ги печени...ужас, как ли оживях...В гората имаше тетра и когато цъфтеше беше много красиво. Имаше дренки и диви круши, и гъби имаше и не бяха отровни. Пиехме вода от дерето, .... как ли оживяхме тогава..., сега само минерална пием. Та в тази гора, аз градската панта си бях като удома. И тогава очаровах децата там със щурите си сини идеи. Имаше една дребничка и много чаровна лекарка в болицата Лили. Толкова ми беше интересна, че следях всичко, около нея. Тя имаше приятел инженер в мината, който беше висок и красив и много съмнителен според детският ми тогава мозък. Та Жоро всяка вечер ходеше из гората със една голяма раница на гърба. Аз повеждах децата по следите на диверсанта, по пътечки и без пътечки, из храсти и шумаци...Под един храст намерихме раницата на инженера и веднага я проверихме за съмнителни неща. Вътре имаше само две гири. Жоро вечер тичаше из гората и спортуваше . После те двамата се ожениха и се преместиха.
Много отдавна там няма мина, няма хора, няма болница. Гората?! - може би е там...
1.
анонимен -
Може би?!
07.05.2007 13:13
07.05.2007 13:13
Но има и други гори!
Не тъжи!
Усмивка!
цитирайНе тъжи!
Усмивка!
Липсва му нещо на това разказче - и то е къде се намира тази мина? В Странджа ли - Медни рид. В Пирдоп ли, в Бобов дол ли, някъде в Стара планина ли, някъде в равнината ли? Къде ли така хубаво цъфти смрадликата, а има и гъби, и диви круши и дренки?
цитирайтази беше реална и вълшебна...
цитирайтя е там много , много далече в детството ми...Не мога да се върна там, но с мислите и спомените си отидох...
цитирайХодехме през пролетта да берем пандипашки-виждала ли си ги..много красиви, лилави , с листа продълговати и нежни..
цитирайнаистина..., не знам, какво е това...пандипашки
цитирайИма ги и около Бачковския манастир.Сестра ми знае къде растат и през пролетта ходим ,за да ги видим..
цитирай
8.
анонимен -
И аз съм била там...
06.07.2007 15:19
06.07.2007 15:19
Няма я мината, няма я нашата обична маминка...
Но гората е там. Все така тиха, все така сънливо слънчева. Чуват се само птиците и растежа на тревата. Ходихме с Красимир за жълт кантарион. От блоковете няма и следа. От детските игри също. От диверсантите, от топлите питки със сирене са останали сладко-горчиви спомени.
цитирайНо гората е там. Все така тиха, все така сънливо слънчева. Чуват се само птиците и растежа на тревата. Ходихме с Красимир за жълт кантарион. От блоковете няма и следа. От детските игри също. От диверсантите, от топлите питки със сирене са останали сладко-горчиви спомени.
Мнооого е хубаво,от него тръгна разказа...
:))
цитирай:))
Много хубав разказ. Много ми хареса. Естествен и някак си по детски непринуден. Има го духа на детето за което се разказва. И гората за която разказва. Поздрави!
цитирайУви да остаряваме е неизбежно, но да порасваме е по-желание слава богу, така, че напред към нови спомени:)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3036
Блогрол
