Привет мила, не тъгувай! Знам, че е болезнено и болката е непоносима. Но се радвай, е е имало такова същество до теб, което да предизвиква най-хубавото чувство в теб - Любовта.
А щом обичаш Моли, той със сигурност го чувства и ще живее вечно в сърцето ти.

Прегръщам те, слънце!!!

Моли беше такова другарче и приятелче, което не задаваше никакви въпроси, не критикуваше, само обичаше...

Съ4увствам ти, мила... Домашните любимци ги приемаме като 4овешки същества и когато ги загубим, тъжим за тях, като за такива. И аз съм имала такива загуби и то не една. Знам какво ти е на душата...
Желая по-бързо да преодолееш загубата на любимото същество...

Моли беше сиамски котарак със хубави сини очи. Аз съм пътувала, отсъствала, работила, а той неизменно ме чакаше на вратата. Наистина,не очаквах да ми липсва толкова...който го е преживял, той го разбира. Като се сетя за него му гледам снимките и дишам дълбоко...
Днес в контейнера видях едно сиво коте и а, а да го хвана за ушите, но не съм готова. А ти днес ме усмихна и ти благодаря!

Моли беше колкото една детска шепа. Гледаш в нея и виждаш само бяла козинка и закачливи сини очички. После стана хитър и красив котарак. Е, понякога оголваше и зъби...Бях там, когато умря. И аз пророних сълза за него...

Желая ти много по и по красиви моменти в живота!

Позната ми е тази мъка, вече съм я изживял няколко пъти. С три котенца съм се разделял през последните 11 години...
Това е животът - обикнеш ли някого, привържеш ли се към нещо винаги рискуваш да бъдеш наранен.
Чувствителната натура не може да превъзможне своята природа и необходимостта да обича.
Вземи си нов котарак - той ще те утеши.

благодаря ти Ани !

И не само за животинките...
Минаха 10 дни и вече приемам нещата. Нов котарак не - нещата не са заменими. Този ми беше първият и последният. Но животът ме научи да не казвам никога :)))

Радвам се за теб,че вече си приела загубата на любимото.Когато губим,тогава мъдреем.Е,не всички.Тези само,които имат сърца. ...Ще имаш и друг "Моли".Няма да е същото, но ще имаш,защото си сърцата.Аз имах-и Шийла,и Муко,и Ада,и Гарфийлд и пак имам,но този път две.Не че по малко ще тъжа при загубата на едного от тях,но ще имам утеха.

нямаме друг път освен нататък...:)) Мислиш ли, че човек със сърце може да губи и мъдрее!? Надявам се, че от много мъдрост ще ми става все по-леко...

Не храни такива надежди!Само глупакът е истински щастлив!;)))

надявам се сега да не ти е толкова зле...
Иначе за последния коментар - едновременно е вярно, и не е :) само това ... :) не ми се обяснява, но ако искате само ми кажете...

почивай в мир Моли...а ти diati не се притеснявай!винаги може да намериш някой,който да обичаш и да гушкаш!винаги може да обичаш!знам,че няма да е същотото както с Моли,но нали знаеш the show must go on :))) а сега се усмихни

вярно е за времето...не е само илюзия, а и лекува болки. Имам много снимки и много хубави спомени. Не е достатъчно, но не се и забравя. Усмивки за вас :)))

можеш така да обичаш! Съчувствам ти за загубата на Моли. И това е станало точно на моя рожден ден!
Животът е срещи и раздели.

Обичах го..., а той усещаше това и отговаряше с обичане. Без задължения и лъжи - те са привилегия на хората. Една животинка винаги познава, когато нещо се прави със сърце. Благодаря на живота, че ме срещна с Моли, а разделите... са тъжно нещо.
Написах за Моли много спонтанно тогава и мислех да го изтрия след няколко дни, защото е много лично нещо, но ми писаха толкова мило, че не ми даде сърце.

Знам как боли,но помни хубавите мигове с Моли!Колкото и тежко да ти е,не позволявай тази мъка да ти попречи друго същество да ти даде обич.В такъв момент аз вярвам,че някога на друго място ще се срещнем с тези,които сме обичали!Ще ти дам малко доказателство за това.Като дете имах кученце,което се казваше Роси.Смачка го кола...След 30 години аз вървях из парка ,а пред мен едно куче със стопанката си.Много странно беше,че кучето се обръщаше постоянно към мен и забиваше поглед.Аз замислена,не намерих нищо странно в това.Но когато стопанката му дойде и ме попита ,откъде се познаваме,защото кучето й ме познавало.Звучи наивно,но жената беше интелигентна и познаваше поведението на кучето си.Аз вдигнах очи и погледнах кучето й.....видях познатия поглед на моята Роси.И чувството беше неописуемо.Знам,че кучетата си приличат,но бях сигурна в това,което виждах!Стопанката на кучето за пореден път се изненада как ми се радва нейното куче.Сякаш наистина ме познаваше и дълго време не ме е виждало.Нейното куче по принцип лаело и хапело непознати.Незнам,но тази случка разби собствените ми представи за света около мен...Не тъгувай!Моли е добре там където е!С много обич Роси

вече не тъгувам. спокойна съм и се радвам, че го е имало. Тогава чувствата и усещанията ми бяха много силни. Свикваш с нещо - живо е, топло е, палаво е, спокойно е, има го, твое е, успокоява те, ядосва те, чака те ...е, вече не...сега му гледам снимките.

колко ми се иска да го гушна...

Загубих кучето си миналата година и много скърбях.огато си взех друго- нещата са по -весели. Повярвай ми

не съм решила още. Обмислям да си взема кученце, но не знам... искам да е много спокойно, да е дребно, да е любвеобилно и умно. Каква е тази порода, а!? А днес, точно когато си ми писал нахраних 6 котета с последната гранулирана храна, останала ми от Моли... И това ако не е някакъв знак на съдбата.

Никога не е същото. И ние намерихме нашия скъп сиамец Джорджо в началото на една далечна зима, пред един вход в Зона Б 5. Беше една от първите ледени сутрини. Мъжът ми отиде за вестник, върна се и на вратата ми каза: Затвори си очите. И сложи в шепата ми нещо топличко. Не повярвах на очите си, толкова малко беше това едва живо животинче. Бяха го изхвърлили. И стана нашият Джорджо. Беше изключително чисто и предано същество. По- късно се преместихме да живеем в Горна баня. Обикаляше двора и улиците около нас, радваше се на свободата си. Докато едни ден не се върна. Съседите ни дълго време криха от нас какво се беше случило. Все пак след около месец едно дете разказа за нелепия край на моя любимец при срещата му с две кучета. Един наш приятел го погребал без да ни каже нищо, за да ни спести мъката. Всички знаеха колко го обичахме. И сега имаме котки, защото живеем в къща. Но никой не може да замести Джорджо в моето сърце. Просто той беше моето коте.

нашите животинки са топли спомени за обичане. Благодаря на теб, благодаря на tomich , че се върнах със спомените си при Моли.Плаче ми се и ми е хубаво...

Сега си спомних за моето коте ;( Казваше се Томи! Беше един симпатичен ,палав и леко нахален котарак!Ние живеем на 2-рия етаж и някой път той скачаше от терасата и след 3 часа разходка наляво надясно се връщаше в нас!Мяукаше във входа пред нашата врата ,докато някой не му отвори!Разбира се ,че винаги му отварях! Една вечер просто излезе!Мислех ,че е излязъл и ще се върне на сутринта!Но уви . . . като питах майка : ,,Къде е Томито'' тя каза ,че го е видяла извикала го е ,но той избягъл!След месец тя ми каза истината.Един нейн познат го е видял убит с камъни в шахта! ;( Колко много страдах ,взимах и други котета ,но неможехме да ги обичаме както Томито! Почивай в мир Томи! Никога не капризничеше ,винаги беше доволен! Никога не е искал нещо повече от храна вода и топъл дом и човек който да го обича! А хората искат повече ,хората са нагли! ;( Тъжно е !
П.П. По-добри приятели от животните НЯМА!
Почивай в мир Моли.А ти diati вземи друга животинка когато си готова! Няма да замени Моли ,но ще ти помогне да преживееш загубата на един Приятел.
Желая ти всичко най-хубаво!

и на теб всичко добро и желание за обичане:)Благодаря ти за вниманието!

Имам друг любимец. Довевоха ми от Сф. една бяла котка за 10 дни, докато стопанката и е на море, а тя остана. Вече е у дома 5 години. Беше паднала от 8 етаж милата. Ние сме на 2 и у нас се чувства добре. Снежинка я наричам заради козината - като истинска софиянка е капризна и мрънкава, но ката се замисля тя иска само повече внимание от нас.