виждаш ли и другите около теб,опитващи да правят това, което и ти...?
А бялата птица над теб,долетяла отнякъде и закрепила се върху вятъра..?
И онази лодка на кея, бялата, очакваща само теб със спомените и желанията ти, за да се отправите заедно към щастието и любовта и красотата такива каквито ги усещаш и би искала да бъдат...?
И онзи шум на вятъра в тревите,разрошващ косата ти и галещ раменете ти...?
И всичките онези неща,които после сгъваш старателно и ги оставаш на рафта със спомените,за да са ти под ръка в случай на нужда..?
Сигурен съм,че ги виждаш....
:)))

Нека 2008 те дари предимно със здраве и много любов.Аз ако живеех на морето ......просто друго не ми трябва, дори и професията ми.Радвай се на този късмет ....Пази се и обичай само тези които заслужават и със любов те те даряват!

В студените ледени дни на бялата приказка неизменно идва спомена за топлото лято и морето.Но как ще оценим лятото ,ако я нямаше зимата.Тя пък ни събира по празниците,край камината....и пред компютрите.

moreto zimata e neveroqtno krasivo!
mnogo pati predi sam si vzimala otpuska prez zimata,za da otida na more:),da se naprikazvam na spokoistvie s obi4ta si bez da me zaglu6avat krqsaci i da se sipe okolo men mrasotiq...
ve4e jiveq krai more:)

Споделяйки твоите чувства те поздравявам с моя постинг "Созопол - спасеният град"
http://skribezium.blog.bg/viewpost.php?id=109559

докато четох ми беше пред очите...А снимките после допълниха картината.Баба ми ме заведе в Созопол, когато бях на 6.Споменът още е жив... Спасеният град никой не спаси от прекомерното строителство, от автомобилния тероризъм, от културата на туристите...